Не просто мисъл

Книгите са най-тихите и най-постоянните приятели. Те са най-достъпните и мъдри съветници, както и най-търпеливите учители !  

Мисълта е на Чарлз Елиът, но мен ме впечатли и зарадва фактът, че в социалната мрежа facebook я споделя  Константин - ученик на Петя Георгиева. 
Всъщност... като се има предвид, че познавам и двамата, не би трябвало да се изненадвам :)!

Начало на проекта

Читать не вредно - вредно не читать!

 Ден първи! Избирам... Херман Хесе и неговата "Сидхарта".
Отдавна я "подминавам" в библиотеката - стряска ме представянето: "Сидхарта", краткият роман на немския носител на Нобелова награда, е белязан в най-голяма степен от неговия индийски духовен опит... свидетелства за пътя, който Хесе изминава от неоромантичните търсения до универсалните въпроси на религията, философията и литературата. Заедно с "Игра на стъклени перли" и "Степният вълк" това със сигурност е най-популярният и най-четен и до днес роман на немския модерен класик.
Дали съм готова за нея!? време е да разбера :)

Предизвикателство, на което не мога да устоя! А вие!?

Читать не вредно - вредно не читать! Една чудесна инициатива, но и предизвикателство за всеки, който обича да чете! Вижте повече в блога на Петя Георгиева или тук.

Отново за късметчетата и мъдрите мисли

Късметчетата и мъдрите мисли от кафе, изпито в приятна компания... Събирам ги отдавна... още преди първата публикация за тях тук :). Защо ли!? Защото винаги ме карат да се усмихвам. Защото понякога, като ги чета, се размечтавам, но и се замислям. Защото ме провокират и мотивират да гледам напред, да вярвам и да се надявам...

Разбира се, предпочитам "по-дълбокомислените", но и на най-често срещаните като "Здраве", "Късмет", "Любов", "Щастие", "Запознанство", "Очаква ви приятна изненада"... се радвам от сърце - все пак късмет си е :).

И днес, в началото на седмицата, реших да напиша някои от тях с тайната надежда, че хубавите ще се сбъднат, ако ги споделя :). А дано всекиму!

В помощ на ученика: Дон Кихот ме накара да се замисля...

Едва ли има човек, който поне веднъж в живота си да не е искал да се изправи срещу вятърна мелница! Ако не за друго, поне да усети силата на вятъра! И със сигурност в този момент разбира, че за да живее, трябва да мечтае – и за осъществимото, и за неосъществимото... И тогава в съзнанието му изниква Дон Кихот, който олицетворява борбата с несъвършенствата на света като борба с вятърни мелници.