Възприемане на чужд текст

Идеята: Учебник по български език за 9 клас на Тодор Бояджиев и колектив, издателска къща Анубис. В конкретната урочна статия се казва, че „Разгадаването на първоначалната идея на автора се нарича обратно редактиране… Всеки прочит на текст е съпроводен с несъзнателно обратно редактиране и то е толкова успешно, колкото повече знания в областта, от която е текстът, има читателят и колкото по-богат е жизненият му опит.”

Целите:

1. Да се провокира асоциативното мислене на ученика, да се стимулира въображението му.
2. Да се създаде нагласа за възприемане на чужд текст.
3. Да се формира умение за възприемане на чужд текст
4. Да се развиват социалнокомуникативни умения за работа в екип.

Ход на урока:

Учителят представя темата (Например: Замисляли ли сте се някога защо за всяко художествено произведение има много и различни литературнокритически статии? Защо една театрална постановка/един филм се харесва на някои, а на други – не? Учените смятат, че при четене/гледане почти никога на се достига до точния замисъл на автора, особено ако става дума за автор на художествена творба. Доказателство за това са както многобройните различни интерпретации на художествените произведения, така и фактът, че творбите на изкуството живеят свой живот във времето някак независимо от нашия, човешкия. Именно затова е важно да се научим да възприемаме и да тълкуваме максимално точно и вярно чуждото творчество, и по-конкретно чуждия текст.) и поставя задачите:

1. Запишете в тетрадките си всички възможни асоциации, които изникват в съзнанието ви, когато чуете/видите думата ЧЕШМА! Време за работа – 5 минути. (Учителят записва думата на дъската.)
2. Групирайте се с тези, които седят най-близо да вас (4-5 човека), и разпределете записаните думи в тематични ядра! Време за работа – 10 минути.
3. Избран от вас председател/говорител на групата представя едно от вашите предложения и го записва на дъската. Всяка следваща група допълва, без да повтаря вече направените предложения. Време за работа – 10 минути. (Учителят предварително може да подготви дъската, като оформи пространството за писане по подходящ начин - примерен вариант, както и конкретния резултат от поставените задачи можете да видите тук).

След изпълнението на задачите учителят чете стихотворението "Чешма" и раздава на учениците работен лист, върху който са написани творбата и различни мнения на читатели. (Текстът и мненията могат да бъдат представени и на мултимедиен формат – така ще се спестят консумативи и време за раздаване на работните листа, а и по-атрактивно и пълноценно ще се ангажира вниманието на учениците.)

Провежда беседа, поставяйки следните примерни въпроси:

1. Какво иска да каже авторът на стихотворението и как го е постигнал?
2. Какви чувства и асоциации предизвиква у вас творбата?
3. Полезни ли ви бяха предварителните задачи за тълкуването на текста?
4. Как възприемате предложените мнения на читателите? Правилно ли са разбрали текста?
5. На какво се дължи разликата в тълкуванията?

Изводи:

• Всеки прочит на чужд текст е един своеобразен диалог с автора. И в този „диалог” читателят участва адекватно само ако има необходимата подготовка за това – знания по темата, съответната нагласа, житейски опит…
• Пълноценното разбиране на чужд текст изисква не само добра езикова култура, а и висока обща култура.
• Да се чете с разбиране, си е вид изкуство.

Задача за домашна работа (по избор):

• Напишете кратък коментар/анализ на стихотворението „Чешма”.
• Разкажете ситуация, в която не са ви разбрали или вие не сте разбрали някого/нещо в резултат на неправилно възприемане на текст/разговор.

 Две от домашните работи можете да прочетете тук.