Тами Хоуг. Мъжът с алибито

Анотацията в Cosmopolitan: "В този вълнуващ роман (№1 в класацията на New York Times) Тами Хоуг връща на сцената чаровната Елена Естес, героинята от Надпревара с похитител, и въвежда читателите в сърцето на опасния, но изкусителен свят на супербогатото висше общество в Палм Бийч. На този лъскав фон от скъпи играчки и мачове по поло богатите извършват много и различни прегрешения. И една група мъже намира изобретателен начин да ги прикрива..."

На пръв поглед нищо особено - поредният съвременен трилър. Има си всичко: трупове, ненаказани богати престъпници, упорити ченгета - настоящи и едно бивше, голям руски мафиот, красиви млади жени, безскрупулен  адвокат - баща на главната героиня, лъскави партита в лъскави клубове и коли, за които всеки мечтае, миризливи клоаки... Но бях заинтригувана. От неочакваните обрати, от психологически задълбочените образи и от финала, разбира се. Действието се развива динамично и държи читателя в постоянно напрежение. Трилърът определено не е скучен и се чете на един дъх. Не съм попадала на други книги от Тами Хоуг, но след тази ще потърся :)

А ето и някои интересни мисли:

"Светът продължаваше да се върти в установената си орбита. Животът си течеше в руслото. Този факт винаги ми е изглеждал жесток. Нямаше нито един миг на мълчаливо уважение и поклон пред мъртвата освен в съзнанието на онези, които тя бе оставила зад себе си."

"Най-доброто нещо, което човек може да направи в момент на слабост, е да си тръгне"

"Всички обичат победителите."

"В Русия ние се страхувахме само от КГБ. Нямаше престъпници. Сега има много престъпници и няма КГБ. Но мястото не е по-добро."

"Двамата с дорестия кон скачаха през диагоналната линия на арената с такъв тръс, че почти не докосваха земята. 

Исках да съм на негово място и целият свят да изчезне, докато се фокусирам върху всяка стъпка на коня под мен. В нашия спорт няма време за натрапчиви външни мисли. В сюблимните моменти дори съзнанието не работи, има само сливане с животното. Само живот. Комуникацията е просто обмяна на чиста енергия. Не съществува процес, няма идея, ответно действие, резултат. Има само намерение и реализация.

Колко жалко, че останалият живот рядко е така свободен от усложнения!"

"Несподелената любов. Как бе възможно едно чувство, което бе неописуемо прекрасно и носеше такава радост, да се превърне в нещо толкова смъртоносно и унищожително! Това така и не спря да ме удивлява.

И няма значение колко пъти животът се опитва да ни научи на този урок. Ние продължаваме да правим същите грешки и да се връщаме за още и още."

"Имаше, разбира се, животни, които не можеха да бъдат видени или чути, които идваха и носеха със себе си най-голямата опасност. Любовта беше животно като тях. И ревността. И обидата."

"Понякога, колкото и да се стараем, не е достатъчно нито за онези, които са около нас, нито за онези, които ни обичат, нито за нас самите."