Моята Франция... в книга

Обичам почивните дни! Особено празничните почивни дни! Еуфорията, най-вече по Коледа, повишава адреналина и настроението. Блещукащите празнични гирлянди и разноцветни фигурки сякаш озаряват всяко човешко лице и то свети... с онази ангелска доброта , която преобразява душите. Мислите са чисти и красиви. Усмивките греят лъчезарни и истински. Словата са сърдечни и искрени! Суетнята вкъщи, а и навън придава особена атмосфера... Определено празнична, но и задъхана, очакваща, понякога тайнствена и магична... 
В такива дни душата ми се отпуска и сърцето ми пее. Вкъщи сме всички (в последните години това рядко се случва), имам достатъчно време да се видя с близки и любими хора. Срещите (често изненадващи) с верни приятели и стари познати ме вдъхновяват и зареждат емоционално. Сърцето ми се пълни с живот и с желание да дарявам любов и добро. Точно с такива вълнения и усещания ме зареждат и виртуалните срещи с интересни хора, които добронамерено и всеотдайно споделят свои съкровени мисли, житейски и професионален опит. Благодаря Ви, приятели! 

Магията на доброто и вдъхновението откривам и в музиката, и в книгите, разбира се. Не мога да си представя Коледа без песен и без книга! А книгата... ооо, тя трябва да е пълна с чудеса и вълшебства! Открих я в старата библиотека на мама. „Морски легенди“ от френския писател Бернар Клавел. А защо точно френска!? Ами... продължавам да пътувам с книга в ръка заедно с Петя. 
Малката и на пръв поглед непретенциозна книжка ме грабна още с предговора (Ще си призная, че обикновено тази част от книгите я прескачам, но в случая не можах :D). Така задушевно и топло звучи споделеното от автора за детството, изпълнено с невинни трепети и мечти! Толкова неподправено истински са страховете и желанията на невръстния човек! Така простички и земни са словата на писателя, че сякаш усещаш присъствието му до себе си – наклонил глава до твоята, чуваш шепота му в ушите си и мислено се пренасяш там, където те води неговият глас, неговото въображение – край морета и океани, пълни с чудеса и тайни... „Когато реших да открия тази поредица от приказки и легенди със сборник, посветен на реките и езерата, сигурно ми е било нужно да се върна към реалния свят на моето детство, за да достигна бреговете на приказното... Но все пак на тази именно земя (родната), тъй отдалечена от морето, аз открих мечтата и в тая мечта морето си имаше своето място... Далеч от морето, години наред мечтаех за вълни, приливи и отливи, за ветроходи и пътешествия из острови като като този на Петкан... Много по-късно, когато видях морето за първи път, дъхът ми секна. То бе много по-сияйно и много по-обширно от света на моите блянове, дори без да ми разкрива всичките си опасни страни. Днес, всеки път щом се озова край него, то едновременно ме привлича и плаши. Безкрайно пленително, то си остава все пак страшно в моите очи... Но загадъчният океан се преобразява, когато за ръка ви поведат героите от легендите... и аз наново се връщам към собственото си детство. Жаждата за блянове, желанието ми за бягство ме тласнаха към синьото безбрежие, където се разкрива тайнственият свят на морските глъбини. Вятърът на приключението духа към морските брегове за тези, които живеят далеч от тях, и съновиденията с отворени очи са онази ладия, с която тръгваш на път... Подводният свят, който тъй дълго сме си представяли, преди да го открием, ще запази своята загадъчност, докато морето е живо. А трябва да се стремим да остане живо заради биологическото равновесие на планетата, без да забравяме, че същевременно то е хляб за нашите мечти.“
Омагьосващи слова, които ме поведоха на истински вълнуващо пътешествие в света на земни и подводни царства, сред бедни и богати, добри и лоши хора и морски същества... приказни истории за добро и зло, за грях и възмездие, за любов и предателства... Магия за сетивата! Истински празник за душата! 
Дали това е наистина Франция!? Едва ли. Но в моите представи тя винаги е била такава – разнолика и пъстра, праведна и грешна, земна и бляскава, открита и загадъчна... каквито са и легендите, разказани от виртуоза на словото Бернар Клавел.