Отново за късметчетата и мъдрите мисли

Късметчетата и мъдрите мисли от кафе, изпито в приятна компания... Събирам ги отдавна... още преди първата публикация за тях тук :). Защо ли!? Защото винаги ме карат да се усмихвам. Защото понякога, като ги чета, се размечтавам, но и се замислям. Защото ме провокират и мотивират да гледам напред, да вярвам и да се надявам...

Разбира се, предпочитам "по-дълбокомислените", но и на най-често срещаните като "Здраве", "Късмет", "Любов", "Щастие", "Запознанство", "Очаква ви приятна изненада"... се радвам от сърце - все пак късмет си е :).

И днес, в началото на седмицата, реших да напиша някои от тях с тайната надежда, че хубавите ще се сбъднат, ако ги споделя :). А дано всекиму!

В помощ на ученика: Дон Кихот ме накара да се замисля...

Едва ли има човек, който поне веднъж в живота си да не е искал да се изправи срещу вятърна мелница! Ако не за друго, поне да усети силата на вятъра! И със сигурност в този момент разбира, че за да живее, трябва да мечтае – и за осъществимото, и за неосъществимото... И тогава в съзнанието му изниква Дон Кихот, който олицетворява борбата с несъвършенствата на света като борба с вятърни мелници.

Продавачката на усмивки

"Никой не знаеше откъде дойде това момиче. Вятърът ли го довя отдалече, кой ли? Един ден просто се появи иззад ъгъла и опъна шарената си сергия на улицата. Това беше много странно за Сивата улица в голямата Сива страна. Всичко на нея беше сиво. Хората бяха сиви, лицата им бяха сиви, даже мислите им бяха сиви. Цялата улица беше пълна с малки сиви магазинчета и сергии, но нейната се открояваше с шарените си цветове..."  

Един чудесен пост в блога "Малките неща и големите мечти" като за начало на седмицата, а и въобще за всеки слънчев и не толкова слънчев ден :). 
Ако анонсът Ви е заинтригувал, прочетете продължението ТУК и... се усмихнете!

 Снимките са избрани произволно от Google - изображения.

В помощ на ученика: Анализ на откъс от елегията „Борба”, Христо Ботев

Горда и свободолюбива натура, буден и прозорлив интелект, личност, надарена с аналитичен ум и богата ерудиция, Христо Ботев превръща всяка своя творба в публицистично и художествено изражение на идеята за свободата. С нея са неразривно свързани както мрачните потискащи картини на робството, така и настойчивите призиви за национално и човешко самоосъзнаване, за борбено активизиране. От нея се обуславят и горчивите упреци към обществената пасивност, към гражданското примирение. Ботев остро реагира срещу всяка философия или идейно направление, подтикващи към търпение и покорство. Това свое отношение поетът категорично проектира и у лирическия герой в елегията „Борба”.

В помощ на ученика: Към родината, Атанас Далчев

Поезията на Атанас Далчев е едно от най-интересните явления в българската литература през ХХ век. Нейната значимост се определя преди всичко от художественото й новаторство и от дълбочината, с която е осмислена екзистенциалната проблематика. Далчев не е поет на патоса, на призива, на традиционния оптимизъм. Творчеството му е вдъхновено от предметите, от обикновените неща, които ни заобикалят. Неговият поглед е насочен към трагизма на битието, към сложната съдба на модерния човек. В поезията му, определяна като философска, се съчетават трагичният поглед към живота с просветлението на мъдростта и съпричастието към човешкия жребий и приемането му. Именно в този смисъл нетрадиционно, но силно разтърсващо звучи и стихотворението "Към родината".