Споделеният опит

Европейска програма „Учене през целия живот” , Национална стратегия   за учене през целия живот, Европейска квалификационна рамка за учене през целия живот… Колко авторитетно и отговорно звучи, нали!? А всъщност за нас, учителите, тази идея е не просто поредният актуален израз, тя ни е естествено присъща, тя е нашето ежедневие. Неслучайно предците ни с опита на мъдростта и времето твърдят, че човек се учи, докато е жив!

И в Уикипедия, онлайн свободната енциклопедия, изразът „Учене през целия живот” (от англ. life-long learning) се обяснява като съвременната формулировка на идеята, че човек се учи, докато е жив. В контекста на днешното модерно общество на знанието ученето през целия живот се смята за изключително важен фактор за развитие на успешна кариера.

Чрез използване на понятието се изтъква и фактът, че формалното образование представлява само една част от това, което научаваме през живота си. Едва ли някой би оспорил твърдението, че човек придобива голяма част от знанията си чрез собствената си практика, чрез четене и гледане на телевизия, но и чрез наблюдение и подражание на околните.

В педагогическата дейност обмяната на опит е отколешна традиция. Но днес, когато трябва да осигурим адекватно на потребностите и интересите на младите хора образование, споделянето на  добри практики и иновации е от изключителна важност. Това е и един от най-сигурните начини училището да стане привлекателно за съвременния млад човек, както и да постигне модерен облик и просперираща визия.

В този смисъл съм изключително щастлива, че имам възможност да работя с колеги, които наистина търсят и прилагат успешно иновативното, интересното, нестандартното и провокират не само учениците, но и нас, учителите. В Класната стая на Петя Георгиева, винаги откривам интересни идеи и хрумвания, методически обосновани и практически приложими.

Наскоро се възползвах от разработката й Събуждане на любопитство към художествената творба (Урокът е за повестта „Шинел” на М. В. Гогол – можете да видите пълната разработка ТУК.) Приложих методическите насоки към романа на Мигел де Сервантес „Дон Кихот”. Десетокласниците определено бяха заинтригувани и „потънаха” в идеята да разгадаят характера и мотивите за решенията и действията  на знаменития идалго. Удовлетворението им в края на часа беше повече от очевидно. Вълнението им – също! А аз с нетърпение очаквам, след като прочетат творбата, да споделят впечатлението си от романа и мнението си за Дон Кихот (в съпоставка с отразената на работния лист характеристика). Сигурна съм, че ще има интересни, а защо не и забавни „открития”, защото учениците са провокирани да ги търсят!