А Хорхе Букай в „Приказки за размисъл” сякаш е открил формулата за осмисляне на човешкото съществуване:
Родих си призори,
детството ми мина сутринта,
а около пладне
прекосявах вече младостта си.
И не че ме е страх,
че времето минава толкоз бързо.
Само малко ме тревожи мисълта,
че можи би утре
ще съм
твърде стар, за да направя всичко, което съм отлагал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар