Пътуване до Германия и към себе си

Продължавам своето тъжно пътуване из Европа (Повече за идеята вижте тук). И този път куфарът е пълен със спомени, с размисли и емоции, разтърсващи дълбоко и болезнено... 

"Излет с майка ми" на немската писателка Габриеле Воман е психологическа импресия, която всъщност излиза извън рамките на територията..., за да навлезе в неизследваните докрай предели на човешката душа. Изгубили мъжа в семейството - съпруга и бащата - майка и дъщеря търсят трудните пътища една към друга. Дълбаят в познатите и непознати отношения помежду си, за да открият... не близост и хармония, а по-скоро отчуждение и формална връзка. Трагедията определено не ги сближава, а изважда на показ различното отношение на двете жени към света и хората. Но се превръща и в повод "детето" да се вгледа не само в себе си, а и в жената, на която дължи живота си, и да открие онзи вечен неин ореол, познат откакто свят светува.

Дъщерята се опитва да намери обяснение за своята студенина и "пресметливост" в общуването с майка си, изтъквайки забързаното ежедневие, обсебващите ангажименти към своето семейство и към професионалната си реализация. Разговаря с нея по-често мислено, отколкото реално. Вглежда се тревожно в реакциите й, но не успява наистина да я разбере и да й вдъхне спокойствие и сигурност. В действителност не осъществява и планирания излет с жената, дарила я с живот. 

А майката... тя разбира, приема, прощава, тревожи се - понякога и от най-дребните проблеми на детето си. Живее със загубите си. Силна е, "изобщо не се вайка", не товари с грижите си. Посреща децата си с майчинска нежност и любов. Изпраща ги с напътствия да се грижат за себе си, да почиват повече, но и стоически. "Махайки с ръка,... стои до градинската врата, докато изгубва от очи колата. За пътуващите в автомобила тя се смалява съвсем. Тогава външният й образ напълно изчезва за тях. За дъщерята това означава, че вътрешният образ на майката става великански." И той е такъв, защото никакви житейски бури не са в състояние да унищожат инстинктивната й любов към детето, мисълта й за неговото щастие, желанието й то да получи най-доброто в този живот. "Аз съм много добре." Колко пъти самите ние сме чували и чуваме това признание от своите родители! Колко пъти самите ние ги казваме на своите деца! И макар невинаги да са истина, те са част от онази извечна мисия на майката да обгрижва, без да обсебва. Да дава, без да получава! Да дарява, без да изисква! 

Романът "Излет с майка ми" е универсален и може да бъде отнесен към всяко социално общество във всяко време. Очертава тревожната и днес картина на отчуждение и "загрубяване" на отношенията между хората. Напомня болезнено за загубата на традиционните нравствено-етични ценности, при това в семейството. Според Габриеле Воман добротата, искреността, топлата загриженост за ближния са опорните точки на човешкото битие такова, каквото би трябвало да бъде. А ще бъде ли!? Иска ми се да вярвам, че съвременният човек ще се осъзнае и ще направи всичко възможно да промени отношението си към света и хората. Към добро!

Габриеле Воман е родена през 1932 г. в Дармщад. По образование е литератор, учителствала е в интернат. Първите й произведения датират от 1956 г. Издава няколко романа - "Сега и никога" (1958), "Сбогуване за дълго" (1958), "Паулинхен беше сама вкъщи" (1974), "Излет с майка ми" (1976), "Ранна есен в Баданвайлер" (1978). Автор е и на радиопиеси, филмови сценарии, разкази. Критиката я определя като един от най-талантливите представители на литературата в Западна Германия. Творбите й са преведени на много езици.