Роалд Дал, Семейство Тъпашки

Имало едно време...  
Така започват любимите ни приказки :). Красиви и вълнуващи! Приказки, в които добрите феи идват винаги, когато някой има нужда от тях; красивият принц преодолява всякакви трудности, за да отведе в старинния си замък прекрасната принцеса; юнакът със сила и разум побеждава триглавата ламя; умният надхитрява глупавия... Или иначе казано - доброто побеждава злото! 

Преди Коледа - времето на приказните вълшебства и чудеса - един шестокласник сподели с мен, че е въодушевен от книжката, която чете. Препоръча ми я. И аз, разбира се, веднага откликнах - така се запознах с Роалд Дал (уелски  писател от норвежки произход)  и "Семейство Тъпашки".

Определено бях изненадана. За първи път попадах на приказка, в която всички герои са някак отблъскващи - за лошите това е естествено усещане, но за тези, които търсят и въздават справедливост, е някак странно да не са привлекателни. И проблемът не е физическият им облик - все пак са маймунки - по-скоро е неприятен (да не кажа отблъскващ) начинът, по който си отмъщават на семейство Тъпашки.

А господин и госпожа Тъпашки безспорно заслужават наказание - бият се и си правят номера един на друг, държат маймунките в клетки и ги измъчват, стрелят по птиците... и  най-страшното - мразят децата. Всъщност затова са и отблъскващо грозни!

Книжката обаче си заслужава да се прочете дори само заради следното прозрение на автора: "Ако човек има грозни мисли, това постепенно личи по лицето му. А ако грозните мисли го спохождат всеки ден, всяка седмица, всяка година, лицето става все по-грозно и по-грозно, докато накрая погрознее толкова, че едва ли бихте издържали да го гледате.

Човек, който има добри мисли, никога не може да бъде грозен. Дори ако носът ви е гърбав, а устата - крива, дори ако имате двойна брадичка, а зъбите ви стърчат навън, щом мислите ви са добри, те ще сияят по лицето ви като лъчи и вие винаги ще изглеждате прекрасни."