вторник, 7 май 2013 г.

В помощ на ученика: Дон Кихот ме накара да се замисля...


Едва ли има човек, който поне веднъж в живота си да не е искал да се изправи срещу вятърна мелница! Ако не за друго, поне да усети силата на вятъра! И със сигурност в този момент разбира, че за да живее, трябва да мечтае – и за осъществимото, и за неосъществимото... И тогава в съзнанието му изниква Дон Кихот, който олицетворява борбата с несъвършенствата на света като борба с вятърни мелници.
Животът е толкова непредсказуем, че всеки от нас може да попадне в тежка ситуация. Тогава ни се струва, че живеем в един несправедлив свят, изпълнен с жестокост, злоупотреби, болка и унижение. В такъв момент човек се чувства нищожен и безсилен да се справи с всички несгоди и пороци на обществото. И тогава започва своята своебразна борба с вятърните мелници... Борба – сякаш предварително обречена, но в същото време предизвикваща самия човек! Да изрази себе си! Да се докаже! В този сблъсък по-важен се оказва стремежът  да се промени света към по-добро! И безумието остава на заден план.
Всеки от нас носи у себе си малко или много своя Дон Кихот. Всеки от нас се е сблъсквал поне веднъж в живота си с огромни вятърни мелници и е бил готов да си счупи главата, но да ги победи! Всеки от нас е успявал да види своята Дулсинея, дори в най-грозната за всички други жена! И да вярва толкова дълбоко в своята мисия на земята, че да се забрави и да се вживее напълно в своя рицарски образ! И какво по-хубаво от това! Да живее Дон Кихот!
Може да е малко луд в очите на другите, но той ни учи, че е по-добре да влизаш смело в битка, дори и да е безсмислена, отколкото да се оставиш на течението на живота и безславно да чакаш развоя на събитията от само себе си. Учи ни да виждаме  красивата любов дори и там, където другите не я виждат! И тази любов да ни вдъхновява!  И мъдростта му, макар и оспорвана, и отношението му към верния оръженосец Санчо са белези на едно напълно осъзнато отношение към живота въобще. Живот – подчинен на идеала за съвършенство!
Не е луд Дон Кихот, а всички, които му се присмиват. По-добре да си счупиш главата в някоя стена, отколкото да чакаш стената сама да падне. И затова всеки от нас в определен момент е  Дон Кихот! И следвайки примера му, тръгва в галоп срещу целия свят! Защото не лудостта и безразсъдството убиват, а рутината! И дори и да сме смешни в очите на другите, ние се превръщаме в рицари, отстояваме смело позициите си и търсим красотата – вечната, непреходната!
"Свободата, Санчо, е най-сладка!" – казва Дон Кихот! И как да не му вярваме! Свободата на духа дава криле... Дава кураж и воля за живот... И ако по-често обличаме рицарските доспехи,  светът ще бъде в пъти по-добър!
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар