понеделник, 28 октомври 2013 г.

Л. Мари Аделин. С.Е.К.Р.Е.Т

„Възможно ли е да се чувстваш едновременно млад и в същото време да усещаш бремето на старостта?” „В живота ми никога не се бе отваряло място за копнежи.” „Дали бях самотна? Да, разбира се.” "Колко пъти се препънах в страховете си онзи ден и колко пъти бях на ръба да се върна." "Тогава се страхувах от света. И макар че още ме болеше, страхът си бе отишъл. На негово място бе дошло знанието. Знанието коя съм и какво искам." Въпроси и констатации, които рано или късно се промъкват в съзнанието на всеки човек. И ако не намери верния път, спасителната нишка за себе си, потъва в самосъжаление и бавно, но сигурно умира.
„С.Е.К.Р.Е.Т” предлага нестандартно решение – за пуританите даже неприемливо. Но затова пък вълнуващо, предизвикателно, на моменти стряскащо. И със сигурност освобождаващо! И духа! И тялото!

Елиф Шафак. Копелето от Истанбул


Започнах да чета книгата веднага след отзива на Петя. И началото определено ме грабна – с необичайно свободното, дори бунтарско поведение на една млада жена в страна, която в никакъв случай не толерира подобно държание, която реално и днес има строго консервативно отношение към жените. После сякаш наистина се затъркаляха „зърната на нара” – накъсани, разпилени, заблудени частици от различни животи. На пръв поглед независими, а всъщност извечно свързани – и от трагичните исторически събития, и от психологическите колизии на самите герои. Зелиха, Ася, баба Шушан, Маминка, Мустафа, Бану, Роуз, Ейми-Армануш, Ръза Селим Казанджъ, Ованес Стабулян… Всеки от тях преживял своята радост и своята болка, своя връх и своето падение, своето раждане и своето (символично или истинско) умиране. Защото познанието е не само сила, но и бреме (Както споделя една от героините в романа).
А златната брошка, наподобяваща нар със зрънца от огненочервени рубини в него, е символ на началото и края, на разпиляването, но и на единението.  И тук съм склонна да оспоря финалната фраза в анотацията, че „това е книга за разпилените зърна на нара”. Не! Това е книга за зрънцата, които се събират след дълго и понякога безнадеждно лутане – съвсем изненадващо, неочаквано и даже шокиращо. А в този роман и болезнено.

събота, 12 октомври 2013 г.

Тами Хоуг. Мъжът с алибито

Анотацията в Cosmopolitan: "В този вълнуващ роман (№1 в класацията на New York Times) Тами Хоуг връща на сцената чаровната Елена Естес, героинята от Надпревара с похитител, и въвежда читателите в сърцето на опасния, но изкусителен свят на супербогатото висше общество в Палм Бийч. На този лъскав фон от скъпи играчки и мачове по поло богатите извършват много и различни прегрешения. И една група мъже намира изобретателен начин да ги прикрива..."
На пръв поглед нищо особено - поредният съвременен трилър. Има си всичко: трупове, ненаказани богати престъпници, упорити ченгета - настоящи и едно бивше, голям руски мафиот, красиви млади жени, безскрупулен  адвокат - баща на главната героиня, лъскави партита в лъскави клубове и коли, за които всеки мечтае, миризливи клоаки... Но бях заинтригувана. От неочакваните обрати, от психологически задълбочените образи и от финала, разбира се. Действието се развива динамично и държи читателя в постоянно напрежение. Трилърът определено не е скучен и се чете на един дъх. Не съм попадала на други книги от Тами Хоуг, но след тази ще потърся :)

понеделник, 7 октомври 2013 г.

Карол Николов. Нощни делници

Не, това не са нашумелите "Дневници и нощници" на Иво Сиромахов и написаното няма нищо общо с тях. Това са изстраданите и споделени изповеди на един таксиметров шофьор, работещ денем като учител, но всъщност творец по сърце и душа, и неговите разнолики пътници. Истории, пълни с живот! Истории от и за самия живот! Тъжни и весели, ежедневни и дълбокомислени, минали и бъдещи... Човешки! Човечни! Истински!

неделя, 6 октомври 2013 г.

Михаил Булгаков. Театрален роман

Има книги, които прочитам на един дъх и изпадам в състояние на безтегловност - от емоцията, от съпреживяното, от мислите и желанията, които ме връхлитат... Но има и такива, които чета "трудно", изискват цялото ми внимание и съзнание, освободено от злободневни грижи и проблеми. Разбира се, има и книги, които никога не бих разтворила отново :). Хубавото е, че това, което чета напоследък, не попада в последната категория.

вторник, 24 септември 2013 г.

Агата Кристи. Чудноватият дом

Обичам да чета и да гледам криминални истории. Преди години бях впечатлена от книгите на Агата Кристи и разбира се, от шедьовъра й "Десет малки негърчета". Търсейки книга за четене по проекта, попаднах на "Чудноватият дом”. Романът разкрива живота на голямото ексцентрично семейство Леонидис, което живее в мрачно старинно имение на километри от града. Всичко е наред до момента, в който патриархът на семейството, Аристид Леонидис, е убит със смъртоносна инжекция.
Случаят е поверен на сина на главния инспектор, който е и влюбен в дъщерята на един от синовете Леонидис. За да се ожени за нея, той трябва да намери извършителя възможно най-бързо. Главна заподозряна е младата съпруга на убития, която според семейството е извършила престъплението, за да се добере до парите му. Но разследващият много скоро открива, че всеки един от членовете на семейството има причина да убие Аристид Леонидис.
Интригата е налице, но… не съм очарована.  Действието се развива бавно и отегчително, дори и криминалната нишка е някак накъсана. Статична и неестествена за мен е и личната връзка между разследващия и внучката на убития. Финалът също не ме впечатли.

петък, 13 септември 2013 г.

Пърл Бък. Източен вятър, западен вятър

Романът "Източен вятър, западен вятър" определено не е типичният любовен роман, не е и просто разказ за живота в Китай, а едно уникално за времето си (1930 г.) разголване на душата, и то по изключително въздействащ начин – изповедно, съкровено лично и искрено. И точно затова вечно! Неслучайно още с излизането си на бял свят претърпява три издания.
Сблъсъкът между Изтока и Запада, между старото и новото, между суеверията и науката, между традициите и иновациите… не е ли този сблъсък актуален и днес!? Какво всъщност се е променило в отношенията между хората и в отношението на хората към света!? Можем ли да кажем, че днес сме по-толерантни и по-благосклонни към различията!? Че не робуваме на предразсъдъци и закостенели догми!? Че приемаме и ценим човека такъв, какъвто е!? Не съм сигурна… 
Пърл Бък е член на Американската академия за изкуство и литература. През 1938 година е удостоена с Нобелова награда за литература за "богато и вярно описание на селския живот в Китай и за биографичните ѝ шедьоври".

неделя, 8 септември 2013 г.

Херман Хесе. Сидхарта

Мъдра книга! За кръговрата на живота! За духа и материята! За избора, който правим! За цената, която плащаме! За дългия и често трънлив път към познанието и самопознанието...
"...Огледа се наоколо така, сякаш виждаше света за първи път. Красив бе светът, пъстър бе светът, странен и загадъчен бе светът... а в центъра му се намираше той, пробудилият се Сидхарта, отправил се на път към себе си..."
"...Нека големите умове се занимават с опознаването, с обясняването, с презирането на света. Единственото, което искам, е да обичам този свят, да не го презирам, да не мразя и него, и себе си, а да мога да съзерцавам и него, и себе си, и всички творения с любов, възхита и благоговение..." 

вторник, 3 септември 2013 г.

Не просто мисъл

Книгите са най-тихите и най-постоянните приятели. Те са най-достъпните и мъдри съветници, както и най-търпеливите учители !  
Мисълта е на Чарлз Елиът, но мен ме впечатли и зарадва фактът, че в социалната мрежа facebook я споделя  Константин - ученик на Петя Георгиева
Всъщност... като се има предвид, че познавам и двамата, не би трябвало да се изненадвам :)!

понеделник, 2 септември 2013 г.

Начало на проекта

Читать не вредно - вредно не читать!
 Ден първи! Избирам... Херман Хесе и неговата "Сидхарта".
Отдавна я "подминавам" в библиотеката - стряска ме представянето: "Сидхарта", краткият роман на немския носител на Нобелова награда, е белязан в най-голяма степен от неговия индийски духовен опит... свидетелства за пътя, който Хесе изминава от неоромантичните търсения до универсалните въпроси на религията, философията и литературата. Заедно с "Игра на стъклени перли" и "Степният вълк" това със сигурност е най-популярният и най-четен и до днес роман на немския модерен класик.
Дали съм готова за нея!? време е да разбера :)

сряда, 28 август 2013 г.

понеделник, 15 юли 2013 г.

Отново за късметчетата и мъдрите мисли

Късметчетата и мъдрите мисли от кафе, изпито в приятна компания... Събирам ги отдавна... още преди първата публикация за тях тук :). Защо ли!? Защото винаги ме карат да се усмихвам. Защото понякога, като ги чета, се размечтавам, но и се замислям. Защото ме провокират и мотивират да гледам напред, да вярвам и да се надявам...
Разбира се, предпочитам "по-дълбокомислените", но и на най-често срещаните като "Здраве", "Късмет", "Любов", "Щастие", "Запознанство", "Очаква ви приятна изненада"... се радвам от сърце - все пак късмет си е :).
И днес, в началото на седмицата, реших да напиша някои от тях с тайната надежда, че хубавите ще се сбъднат, ако ги споделя :). А дано всекиму!

вторник, 7 май 2013 г.

В помощ на ученика: Дон Кихот ме накара да се замисля...


Едва ли има човек, който поне веднъж в живота си да не е искал да се изправи срещу вятърна мелница! Ако не за друго, поне да усети силата на вятъра! И със сигурност в този момент разбира, че за да живее, трябва да мечтае – и за осъществимото, и за неосъществимото... И тогава в съзнанието му изниква Дон Кихот, който олицетворява борбата с несъвършенствата на света като борба с вятърни мелници.

понеделник, 22 април 2013 г.

Продавачката на усмивки


"Никой не знаеше откъде дойде това момиче. Вятърът ли го довя отдалече, кой ли? Един ден просто се появи иззад ъгъла и опъна шарената си сергия на улицата. Това беше много странно за Сивата улица в голямата Сива страна. Всичко на нея беше сиво. Хората бяха сиви, лицата им бяха сиви, даже мислите им бяха сиви. Цялата улица беше пълна с малки сиви магазинчета и сергии, но нейната се открояваше с шарените си цветове..."  

Един чудесен пост в блога "Малките неща и големите мечти" като за начало на седмицата, а и въобще за всеки слънчев и не толкова слънчев ден :). 
Ако анонсът Ви е заинтригувал, прочетете продължението ТУК и... се усмихнете!

 Снимките са избрани произволно от Google - изображения.

вторник, 16 април 2013 г.

В помощ на ученика: Анализ на откъс от елегията „Борба”, Христо Ботев


Горда и свободолюбива натура, буден и прозорлив интелект, личност, надарена с аналитичен ум и богата ерудиция, Христо Ботев превръща всяка своя творба в публицистично и художествено изражение на идеята за свободата. С нея са неразривно свързани както мрачните потискащи картини на робството, така и настойчивите призиви за национално и човешко самоосъзнаване, за борбено активизиране. От нея се обуславят и горчивите упреци към обществената пасивност, към гражданското примирение. Ботев остро реагира срещу всяка философия или идейно направление, подтикващи към търпение и покорство. Това негово отношение ясно се откроява в елегията „Борба”.

понеделник, 1 април 2013 г.

В помощ на ученика: Към родината, Атанас Далчев


Поезията на Атанас Далчев е едно от най-интересните явления в българската литература през ХХ век. Нейната значимост се определя преди всичко от художественото й новаторство и от дълбочината, с която е осмислена екзистенциалната проблематика. Далчев не е поет на патоса, на призива, на традиционния оптимизъм. Творчеството му е вдъхновено от предметите, от обикновените неща, които ни заобикалят. Неговият поглед е насочен към трагизма на битието, към сложната съдба на модерния човек. В поезията му, определяна като философска, се съчетават трагичният поглед към живота с просветлението на мъдростта и съпричастието към човешкия жребий и приемането му. Именно в този смисъл нетрадиционно, но силно разтърсващо звучи и стихотворението "Към родината".

петък, 22 февруари 2013 г.

Желание

Някак си петъчно, някак предпролетно и... като отзвук на случващото се в политиката изразявам себе си искрено-поетично!

Понякога ми се иска да мога
света да обгърна с ръце
и да разпаля от пламъче огън
във всяко човешко сърце!
И тогава светът ще е песен -
красива, неземна, добра -
и човекът, от нея понесен,
щастлив, ще твори чудеса!

четвъртък, 14 февруари 2013 г.

Възприемане на чужд текст

Идеята: Учебник по български език за 9 клас на Тодор Бояджиев и колектив, издателска къща Анубис. В конкретната урочна статия се казва, че „Разгадаването на първоначалната идея на автора се нарича обратно редактиране… Всеки прочит на текст е съпроводен с несъзнателно обратно редактиране и то е толкова успешно, колкото повече знания в областта, от която е текстът, има читателят и колкото по-богат е жизненият му опит.”

четвъртък, 7 февруари 2013 г.

Моите късметчета

Безценни са и неизброими! Децата ми - съкровища неземни, и любимият мъж! Моята обичана и много обична сестричка! Чаровните ми и разбира се, умни :) племеннички, както и племенникът с почти беззъбата си усмивка :)! Любящият мой баща, макар и честичко сприхав :)! Моите забавни луди братовчеди! Незаменимите верни приятели! И всички, които вече имат или сега създават с мен спомени за прекрасни (и не само за прекрасни) моменти и преживявания! Нечакани и неочаквани, но повече от скъпоценни дарове!

сряда, 6 февруари 2013 г.

Портфолиото на ученика - тема с продължение

Благодаря на Петя, че отново ме провокира :) - този път с един проблемен въпрос, засягащ съвременното обучение - ученическото портфолио. Тема, която разбуни духовете в сферата на образованието. Според мен съвсем неоснователно. Защо смятам така ли? Защото учителят, без да се замисля, че това е портфолио, реално го създава - през годините събира и съхранява тестове, писмени работи, разработки, проекти, картини, изработени предмети, макети, хербарии... Всъщност има ясна представа за етапите на развитие на ученика, наясно е както със слабостите, така и с постиженията му. И във всеки един момент може да направи точна характеристика на неговото ниво по отношение на придобитите знания и компетентности.  

четвъртък, 31 януари 2013 г.

Дамян Дамянов, Иска ми се да живея

Препрочитам... Дамян Дамянов - уникален и неповторим, и посвоему недостижим!
...
- В   края на ХХ век сред електронните културни индустрии поезията какво е: отживелица ли, или надежда за човечеството?
- За едни - отживелица, за други - надежда, а за мене - начин на живот.
- А поетът... какво е: пророк ли, отчаян дон Кихот ли, или нещо друго?
- Поетът е гръб, който поема ударите на живота.
...
 Из интервю на Георги Марковски с поета, 5 април 1994

четвъртък, 10 януари 2013 г.

Поетично с... мъфини

Бяло е… Снежна магия...Тиха! Искряща! Красива!
Дърветата – достолепно застинали в своите заскрежени премени - пазят спомена за лятото и събират сили за пролетта. Малката рекичка извива тънка снага и  почти безгласно ромоли под  леденото огледало. Комините се опитват да достигнат небето, изпращайки душите си по-високо и по-високо. А хората… търсят други хора, за да усетят топлота и уют, да споделят желания и копнежи.

неделя, 6 януари 2013 г.

Ммм... вкусно!

Обичам коледните и новогодишните празници! И винаги с вълнение ги очаквам! Именно тогава се събираме всички вкъщи за повече време и въпреки различните поводи за сядане на масата :) все се налага да приготвям нещо или за следобедна закуска, или за десерт. Тази година (всъщност вече миналата :D) си припомних две позабравени икономични и лесни, но вкусни рецепти.