неделя, 6 октомври 2013 г.

Михаил Булгаков. Театрален роман

Има книги, които прочитам на един дъх и изпадам в състояние на безтегловност - от емоцията, от съпреживяното, от мислите и желанията, които ме връхлитат... Но има и такива, които чета "трудно", изискват цялото ми внимание и съзнание, освободено от злободневни грижи и проблеми. Разбира се, има и книги, които никога не бих разтворила отново :). Хубавото е, че това, което чета напоследък, не попада в последната категория.
Миналата седмица прочетох "Театрален роман" на Михаил Булгаков. Авторското заглавие на книгата е "Записките на покойника". Избрах я, водена от мисълта, че авторът на "Майстора и Маргарита" е уникален. И не се излъгах!
Романът ме заинтригува още с предговора. В него писателят обяснява, че всъщност не той е автор на написаното, а негов приятел, сложил край на своя живот с последната точка в записките си. Следва историята на този приятел. Сергей Максудов е скромен коректор в провинциално списание. Една нощ сънува родния си град, снега и Гражданската война и решава да напише роман. От този момент започват и неволите на твореца. Две списания отхвърлят ръкописа. Внезапно се появява желаещ да го отпечата. Романът е издаден, но изчезва с издателя. Максудов е потресен, но не се отказва. Създава пиеса (по романа), която е одобрена от Независимия театър в Москва. И започва поредното ходене по мъките - от директор на директор, от режисьор на режисьор, от секретар на секретар, от актьор на актьор..., промени в текста, промени в декора, промени в идеята и замисъла... Пиесата така и не стига до сцената. Оказва се, че творецът е Нищо, а бюрокращината и глупостта са навсякъде. Доведен до предела на своите сили и търпение, обезверен и отчаян, Максудов се самоубива.
Затворих последната страница със странното или по-скоро страшното усещане за горчивина и неудовлетвореност, за безнадежност и отчаяние. Как е възможно бюрократичната машина да унищожава човешкото у човека, да смазва духа у твореца!? И каква сила е необходима, за да я лиши от бездушието й!? Та нали институциите трябва да са в услуга на хората, а не обратното!? И трябва ли бездарните да оценяват даровитите!? Каква е цената на един човешки живот!? На една творческа мисъл!?... Въпроси, на които и днес търсим отговори. За съжаление!
Романът не се чете лесно, но си заслужава!

Няма коментари:

Публикуване на коментар