понеделник, 28 октомври 2013 г.

Л. Мари Аделин. С.Е.К.Р.Е.Т

„Възможно ли е да се чувстваш едновременно млад и в същото време да усещаш бремето на старостта?” „В живота ми никога не се бе отваряло място за копнежи.” „Дали бях самотна? Да, разбира се.” "Колко пъти се препънах в страховете си онзи ден и колко пъти бях на ръба да се върна." "Тогава се страхувах от света. И макар че още ме болеше, страхът си бе отишъл. На негово място бе дошло знанието. Знанието коя съм и какво искам." Въпроси и констатации, които рано или късно се промъкват в съзнанието на всеки човек. И ако не намери верния път, спасителната нишка за себе си, потъва в самосъжаление и бавно, но сигурно умира.
„С.Е.К.Р.Е.Т” предлага нестандартно решение – за пуританите даже неприемливо. Но затова пък вълнуващо, предизвикателно, на моменти стряскащо. И със сигурност освобождаващо! И духа! И тялото!

Елиф Шафак. Копелето от Истанбул


Започнах да чета книгата веднага след отзива на Петя. И началото определено ме грабна – с необичайно свободното, дори бунтарско поведение на една млада жена в страна, която в никакъв случай не толерира подобно държание, която реално и днес има строго консервативно отношение към жените. После сякаш наистина се затъркаляха „зърната на нара” – накъсани, разпилени, заблудени частици от различни животи. На пръв поглед независими, а всъщност извечно свързани – и от трагичните исторически събития, и от психологическите колизии на самите герои. Зелиха, Ася, баба Шушан, Маминка, Мустафа, Бану, Роуз, Ейми-Армануш, Ръза Селим Казанджъ, Ованес Стабулян… Всеки от тях преживял своята радост и своята болка, своя връх и своето падение, своето раждане и своето (символично или истинско) умиране. Защото познанието е не само сила, но и бреме (Както споделя една от героините в романа).
А златната брошка, наподобяваща нар със зрънца от огненочервени рубини в него, е символ на началото и края, на разпиляването, но и на единението.  И тук съм склонна да оспоря финалната фраза в анотацията, че „това е книга за разпилените зърна на нара”. Не! Това е книга за зрънцата, които се събират след дълго и понякога безнадеждно лутане – съвсем изненадващо, неочаквано и даже шокиращо. А в този роман и болезнено.

събота, 12 октомври 2013 г.

Тами Хоуг. Мъжът с алибито

Анотацията в Cosmopolitan: "В този вълнуващ роман (№1 в класацията на New York Times) Тами Хоуг връща на сцената чаровната Елена Естес, героинята от Надпревара с похитител, и въвежда читателите в сърцето на опасния, но изкусителен свят на супербогатото висше общество в Палм Бийч. На този лъскав фон от скъпи играчки и мачове по поло богатите извършват много и различни прегрешения. И една група мъже намира изобретателен начин да ги прикрива..."
На пръв поглед нищо особено - поредният съвременен трилър. Има си всичко: трупове, ненаказани богати престъпници, упорити ченгета - настоящи и едно бивше, голям руски мафиот, красиви млади жени, безскрупулен  адвокат - баща на главната героиня, лъскави партита в лъскави клубове и коли, за които всеки мечтае, миризливи клоаки... Но бях заинтригувана. От неочакваните обрати, от психологически задълбочените образи и от финала, разбира се. Действието се развива динамично и държи читателя в постоянно напрежение. Трилърът определено не е скучен и се чете на един дъх. Не съм попадала на други книги от Тами Хоуг, но след тази ще потърся :)

понеделник, 7 октомври 2013 г.

Карол Николов. Нощни делници

Не, това не са нашумелите "Дневници и нощници" на Иво Сиромахов и написаното няма нищо общо с тях. Това са изстраданите и споделени изповеди на един таксиметров шофьор, работещ денем като учител, но всъщност творец по сърце и душа, и неговите разнолики пътници. Истории, пълни с живот! Истории от и за самия живот! Тъжни и весели, ежедневни и дълбокомислени, минали и бъдещи... Човешки! Човечни! Истински!

неделя, 6 октомври 2013 г.

Михаил Булгаков. Театрален роман

Има книги, които прочитам на един дъх и изпадам в състояние на безтегловност - от емоцията, от съпреживяното, от мислите и желанията, които ме връхлитат... Но има и такива, които чета "трудно", изискват цялото ми внимание и съзнание, освободено от злободневни грижи и проблеми. Разбира се, има и книги, които никога не бих разтворила отново :). Хубавото е, че това, което чета напоследък, не попада в последната категория.