четвъртък, 31 януари 2013 г.

Дамян Дамянов, Иска ми се да живея

Препрочитам... Дамян Дамянов - уникален и неповторим, и посвоему недостижим!
...
- В   края на ХХ век сред електронните културни индустрии поезията какво е: отживелица ли, или надежда за човечеството?
- За едни - отживелица, за други - надежда, а за мене - начин на живот.
- А поетът... какво е: пророк ли, отчаян дон Кихот ли, или нещо друго?
- Поетът е гръб, който поема ударите на живота.
...
 Из интервю на Георги Марковски с поета, 5 април 1994
Писмо
Бих ти пратил писмо без адрес.
И аз знам, ще получиш писмото.
То ще стигне до тебе нощес
или днес, но ще стигне, защото
този вятър ту тих, ту свиреп,
тези птици с лъчи по крилата
са приятели с мен и със теб,
и по тях, и по тях ще го пратя.
Ако вятърът се умори,
ако птиците хвърлят писмото,
от ръцете на хора добри
то ще стигне до теб не защото
сме единствени хора в света,
не защото светът ни познава,
а защото, приел любовта,
от сърце на сърце я предава!

***
До рамото ми стига вечерта.
Небето ме люлее в своя вятър.
И аз вървя по тънката черта -
вървя между небето и земята.
Глава опрял в самия небосклон
и стъпил с крак върху земята здрава,
вървя и се превръщам в хоризонт.
Един-единствен хоризонт оставам.
Света изпълнил с целия си ръст,
сближавам аз небето със земята.
И нося всеки изгрев като кръст,
на който ще разпъна тъмнината.

Красота
Сърцето ми до болка се напълни
със багри, със вълни и небеса.
Не знаех, че вселената е пълна
със тъй обикновени чудеса,
които обезсмислят всички думи
и ги превръщат във всемирен прах.
Сега стоя почти като безумен
с една утеха - че съм част от тях.
И ако някога очи затворя,
аз като вятър ще се връщам тук,
като вълна за миг ще се повторя.
И пак като човек. Макар и друг!

Като тревата
Как искам моят стих да бъде прост,
съвсем обикновен! Като тревата,
като хлапака, който цапа бос
във локвите от дъжд, като водата,
която пия, за да стане кръв,
и като камък от скала изкъртен!...
О, ако можеше да е такъв,
той щеше да е като тях безсмъртен!

2 коментара:

  1. Е,как да няма коментар, като писах...
    Д.Дамянов е един от любимите ми поети. Наскоро и аз се рових из неговите стихове и с тъга открих, че ми липсва една негова книжка /нали обичам да ги раздавам/. Споделих с домашните и каква беше изненадата ми, когато дъщерята се върна от София с негова стихосбирка от антиквар:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Изобщо не се изненадвам, че щерката те е зарадвала по този начин. Първо, защото те обича :) и второ, защото е научена от вас да уважава ценното и стойностното в света на изкуството.

      Изтриване