Проект "A letter to Santa"

Наближава Коледа! И настроението определено е приповдигнато! Малки и големи сме в очакване на изненадите, които Дядо Коледа ни е подготвил тази година. Разбира се, не стоим със скръстени ръце :). 
С учениците от 7. а клас с класен ръководител г-жа Людмила Пешева се запалихме по идеята на г-жа Роси Минева "Да викнем благия старец с проектче". Включихме се в eTwinning проекта A letter to Santa.

Номинации за наградите на Edublog, 2014

За Edublogs, номинациите и наградите можете да научите повече от Антоанета Миланова – един от пионерите в блог пространството, както и в откриването и прилагането на уебресурси в образователния процес, всеотдаен учител и вдъхновител на нас, нейните последователи :). 
Миналата година се включих в етапа на гласуване и съм истински щастлива, че българското участие завърши с триумфиращ успех – 4 първи, 6 втори и 2 трети места.
За първа година участвам в номинирането и се вълнувам, защото изборът никак не е лек – от летните уебинари до днес, благодарение на неуморната дейност на инициаторите на групата „Учители за учители“ и участниците в нея,  имах възможност да се запозная с много ентусиазирани колеги, с техните иновативни идеи и уеб-платформи. А за мен това е по-важно от всяка награда. Благодаря Ви, колеги! За споделянето! За вдъхновението и творческия устрем! За мечтите и хоризонтите!

Пътуване до Германия и към себе си

Продължавам своето тъжно пътуване из Европа (Повече за идеята вижте тук). И този път куфарът е пълен със спомени, с размисли и емоции, разтърсващи дълбоко и болезнено... 

"Излет с майка ми" на немската писателка Габриеле Воман е психологическа импресия, която всъщност излиза извън рамките на територията..., за да навлезе в неизследваните докрай предели на човешката душа. Изгубили мъжа в семейството - съпруга и бащата - майка и дъщеря търсят трудните пътища една към друга. Дълбаят в познатите и непознати отношения помежду си, за да открият... не близост и хармония, а по-скоро отчуждение и формална връзка. Трагедията определено не ги сближава, а изважда на показ различното отношение на двете жени към света и хората. Но се превръща и в повод "детето" да се вгледа не само в себе си, а и в жената, на която дължи живота си, и да открие онзи вечен неин ореол, познат откакто свят светува.

В помощ на ученика: Гео Милев

Литературната творба в "облака"

Често учениците се затрудняват (или се страхуват) сами да определят основните теми и проблеми в творчеството на поета/писателя. Ровейки в нета за интересни идеи, с които да ги провокирам, попаднах на мнението на ПетърСъбев за анализа на литературната творба чрез облак от думи. Хареса ми! И естествено, реших да опитам. Програмата Wordle, която той предлага обаче, малко ме затрудни и затова избрах TAGXEDO, детайлно представена от ПолиАнгелова в сайта „Начално образование“.

Реализирах идеята след биографичния урок за Христо Смирненски, преди да започнем обсъждането на творчеството му. Исках учениците сами и непредубедено да направят своите открития за темите и проблемите в поезията на Смирненски. Разбира се, те вече имаха нагласата да се „вглеждат“, развълнувани от трагичната му житейска съдба.

С книга в ръка до... Румъния

Ето го и моето първо пътуване с книга в ръка до... Румъния. Идеята отново е на Петя Георгиева и аз я посрещнах с ентусиазъм. Прерових старата библиотека на родителите си и открих цяла съкровищница от книги, които не съм и подозирала, че съществуват.

А защо избрах като първа спирка северната ни съседка!? Първо, защото е най-близо до нас и имаме обща съдба в Европейския съюз. И второ, с Румъния ме свързват стари спомени – никога не съм ходила там, но преди години родителите ми поддържаха близки отношения с едно румънско семейство и често си гостуваха. Харесвах чичо Коста и леля Анна – бяха ведри и спокойни хора, любезни и винаги усмихнати. Със сина им Андрей често обикаляхме из малкото ни градче и по баирите в околността. Гостуваха ни всяка година и определено ги очаквахме с нетърпение – гости от чужбина бяха все пак :). Така се случи, че бяха вкъщи и когато се появи на бял свят моят син. Няма как да ги забравя! След промените през деветдесетте обаче контактите ни се ограничиха само до телефонни разговори и лека-полека замряха. Жалко! Сега понякога си спомням с усмивка и тъга за тях, чудя се какво прави Андрей и... как ни разпилява времето...