вторник, 4 ноември 2014 г.

Литературната творба в "облака"


Често учениците се затрудняват (или се страхуват) сами да определят основните теми и проблеми в творчеството на поета/писателя. Ровейки в нета за интересни идеи, с които да ги провокирам, попаднах на мнението на ПетърСъбев за анализа на литературната творба чрез облак от думи. Хареса ми! И естествено, реших да опитам. Програмата Wordle, която той предлага обаче, малко ме затрудни и затова избрах TAGXEDO, детайлно представена от ПолиАнгелова в сайта „Начално образование“.
Реализирах идеята след биографичния урок за Христо Смирненски, преди да започнем обсъждането на творчеството му. Исках учениците сами и непредубедено да направят своите открития за темите и проблемите в поезията на Смирненски. Разбира се, те вече имаха нагласата да се „вглеждат“, развълнувани от трагичната му житейска съдба.

И така... поставих задачата:
1. Изберете едно стихотворение от Христо Смирненски (Вижте в христоматията или тук)

2. Отстранете повтарящите се местоимения и служебните думи. 
3. Качете текста в програмата TAGXEDO, която ще генерира облак от най-често използваните думи. 
Забележка: За да работите в TAGXEDO, трябва да активирате и Silverlightбезплатна приставка на Microsoft. Препоръчителен браузър Mozilla Firefox
4. Коментирайте!

Учениците посрещнаха идеята със смесени чувства  – някои веднага „се запалиха“, други – реагираха скептично, но приеха предизвикателството, трети (както винаги, за съжаление) – пренебрегнаха задачата и не взеха участие. В деня на представянето обаче всички бяха развълнувани – беше се получило!

Ето и някои от „облаците“ с коментарите към тях:

Поли Пешева, Даяна Меченова, Емилия Димитрова
В поезията на Смирненски се появява образът на човека призрак – една безлика и безименна жертва на социалната несправедливост. Този тип герой няма лице, а само съдба. Урбанистичният свят разкрива пред младия човек единствено перспективата на смъртта. Основните тематични мотиви в творбата „Да бъде ден!“ са:
  • бунтът срещу несправедливия социален ред; 
  • разрухата на стария свят;
  • мечтата за по-добро бъдеще.
Самото заглавие с възклицателната си форма категорично извежда на преден план мотива за разрушаването на стария и сътворяването на новия свят. Един срещу друг застават МРАКЪТ и светлината, символизиращи библейския мит за сътворението на света. В творбата обаче началната ситуация не е просто хаос, в който няма нищо, а по-скоро преизподня, подземно царство, чиито обитатели – ТЪЛПИТЕ – жадуват да излязат на белия свят, където най-сетне да заживеят истинския си живот.Затова и НОЩТА вече не е символ просто на МРАКА, а на СМЪРТТА – ЛЕДНА И ЗЛОВЕЩА. Ясно се откроява и мотивът за РАЗКЪСАНАТА ЗЕМНА гръд, от която струи ГОРЕЩА КРЪВ – едновременно символи на смъртта и страданието, на раждането и обновлението. Постигането на мечтата е с цената на смъртта. Раждането на новия ДЕН е БАВНО, но сигурно, защото се усеща яростта на БОГА и на тълпата ДЕМОН.

                                                                    Мартина Цекова                                           
В стихотворението на Христо Смирненски „Тълпите“ на преден план излиза душата. Тя често е смълчана, защото над нея е надвиснал буреносен облак от грижи. Земята е потънала в прах. Каменният град мълчи. Пътят е черен. Тълпи от роби – бледи и незрими – вървят. Сякаш са оковани във верига. Накъде? Наникъде. Светът е разпилян. Слънцето не грее.
Но назрява буря. Горят огньове и се ражда свежият порив към утрешния ден. И той ще бъде празничен и светъл. С цената на незнайна сила, която ще запали борбата и ще роди подвига.
Стихотворението „Тълпите“ интерпретира проблема за мястото на човека в света и вечния негов стремеж към свобода и щастие.
   
 Мими Върбанова                  "Старият музикант"   в два варианта                               
                                                                          
                                                                                    Грета Вутева
  












     
Румен Борисов
Основна тема в поезията на Смирненски е суровата реалност, която е погълнала обикновения човек. Той е безпомощен пред жестокостта и грозотата на обкръжаващия го свят. Животът му е безнадеждно изгубен, обречен. Съдбата му е незаслужена.
В „Братчетата на Гаврош“ категорично е заявено, че шумният и разблуден град не е дом за „малкия“ беззащитен човек. Блескавите витрини са му чужди. Истински са само скръбта и болката. И ъгълът, зад който се подават прихлупените каскети на бездомните деца.
Основни мотиви в творбата са смъртта и отчаянието, бездушието и апатията на света към съдбата на обикновения човек.  

В заключение - резултатът се оказа много по-добър от очаквания. Някои от учениците бяха съобразили формите на облака, фона и цвета на думите със заглавието/темата на избраното стихотворение. В част от коментарите определено се долавя истински творчески усет към творбата, както и желанието да се разчупи традиционното ѝ тълкуване.  И тук ще си позволя да цитирам ПетърСъбев: „... дали пък тези облаци от думи не са добър инструмент, с който човек по-лесно да се докосне до стила на даден поет или писател? Виждайки една такава графика, лично на мен творчеството на един поет ми става далеч по-ясно спрямо сложни понятия като „полагането на трансцендентни центрове вътре в Аза“ (примерно), с които ни мъчеха в училище…“ Определено съм съгласна с мнението му и дори бих стигнала по-далеч! Защо да не предлагаме на учениците творческа работа, основана на генерирана в облака творба!? Защо този модел да не бъде въведен като изпитен формат с предварително очертани параметри (като брой думи например)!? Така ще имаме удоволствието да четем наистина лични и сигурна съм, вдъхновяващи съчинения, а не поредните „мъдри“, но неясни за ученика мисли на някой изявен литературовед. Ако им дадем възможност да правят своите малки творчески открития, няма ли да събудим по-траен интерес към литературата изобщо!? 
Смея да твърдя, че младите хора имат афинитет към книгите (Погледнете коментарите им в сайта „Обичам да чета“, а и не само!) , но не и към задължителната учебна литература. Отношението към нея е по-скоро отрицателно и трудно се преодолява. Една от причините е именно в изискването учениците да анализират литературната творба по утвърдени стереотипи, често чужди и непонятни за тях. Обучението по литература (и като художествен текст, и като литературен анализ) трябва да разчупи познатите рамки, за да отговори адекватно на потребностите на съвременните млади хора. 

За приложението на "облака" в час по български език и литература можете да прочетете и в блоговете на Петя Георгиева и Нела Калова.

4 коментара:

  1. Е, няма да променим стереотипите :) Колко години се говори за промени в Закона за образованието и на никого не му стиска...Но, важно е да вдъхновяваме своите ученици, да им вдъхваме увереност, да им показваме, че могат да имат собствени смели мисли!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Петя! Хубаво е да знаеш, че не си сам (нямам предвид в световен мащаб, разбира се, а по-скоро в нашата малка школска общност :D). Не се предавам лесно, но понякога се уморявам да "развявам крилата" на вятърната мелница (в главата ми :D) без попътен вятър! И ако не са грейналите лица на учениците в момента, в който осъзнават, че наистина са успели, и то сами, отдавна да съм се отказала.
      PS С какво ще ги изненадаме следващия път!? :D

      Изтриване
    2. Чудесен метод за интегриране на литературата с ИТ. Поздравления. Предложих го на нашите учители по БЕЛ.

      Изтриване
    3. Благодаря, Дина Кирилова! Методът наистина работи и е ефективен. Трябва да сме в крак с времето и... да изненадваме учениците си дори и в сферата на ИТ (някои от тях наистина не осъзнават възможностите на собствените си джаджи ;)

      Изтриване