вторник, 9 октомври 2012 г.

На учителя с любов!

Като се замислим, в училище минава една немалка част от живота ни. И тази част се оказва изключително важна. Това е времето на нашето осъзнаване и съзряване. Време на победи и разочарования. Време на откривателства за живота и света, на вглеждане в себе си. Време, в което микрокосмосът ни се управлява от учителя. Неслучайно някой беше казал: "И всеки помни по един учител...". И е абсолютно прав!
Но не знам дали се замисляме, че учителят помни много повече от един ученик, и то не как да е! Помни го с доброто и с лошото, с победите и загубите му, с мечтите и амбициите му, с постъпките и качествата му... И често се оказва пророк  по отношение на бъдещето му. 
 И ето... години след завършването срещаме свой учител и... оставаме изненадани от неговата памет и прозорливост. На кого не му се е случвало!?
Като продължение на темата прочетете "Учител".