вторник, 16 октомври 2012 г.

Щастието

Щастието! Сякаш все по-трудно определяме какво е щастие, или по-скоро все по-рядко се чувстваме щастливи... Дали защото ежедневието ни поглъща безпощадно и почти не остава време за за повече и по-пълноценно време с най-близките на сърцето ни хора, за срещи с приятелите, за отдаване на любими занимания, за пътешествия и откриване на нови хоризонти (в прекия и в преносния смисъл)...
Дали не променихме представите си за щастие в този изключително динамичен и на моменти меркантилен свят...
Не знам! Но знам, че все по-рядко срещам усмихнати и щастливи хора, а именно те превръщат обикновения делник в необикновен, именно те носят лъча надежда за едно по-добро утре... И ме карат да вярвам...
Още по темата вижте и ТУК


3 коментара:

  1. Щастието свързваме с удоволствието и удовлетворението. Мислим, че като си доставим удоволствие, ще бъдем щастливи. И правим какво ли не в името на тази цел (вж. "Бягство към щастието"). А всъщност щастието е може би просто състояние и избор?

    ОтговорИзтриване
  2. Въпросът за щастието неслучайно попада в категорията "вечни". Какъвто и отговор да дадем, той няма да бъде единствен. За себе си мога да кажа, че съм щастлива, когато съм в мир с душата си, но и когато съм жадна,търсеща; когато съм с най-близките на сърцето ми хора, но и когато съм сама; когато мечтая, но и когато насреща ми се усмихва денят - истински и неподправен... странно, нали!? Истината е, че щастието е различно за всеки и всеки сам стига/бяга до него с различна скорост и по различен начин. Важното е да успее!

    ОтговорИзтриване
  3. Щастието е химична реакция :) Интересно е как наистина една усмивка от отсрещтния, може да породи друга усмивка и добро настроение! Но тази странна химия, сякаш спада малко към психологията.

    ОтговорИзтриване