Празнично и незабравимо

Наближи ли краят на годината, някак естествено се настройвам за празници. Може би защото именно през декември добавям по една година мъдрост към живота си или просто защото месецът си е празничен – Никулден, студентски празник, Игнажден, Бъдни вечер, Коледа, Стефановден, Нова година…

Отдавна са минали студентските години, но 8 декември за мен си остава повод да се връщам носталгично към спомените за тях и да възраждам духа на младостта :).

Тази година отрано организирам празника – едно пътуване в приятна женска компания до Белоградчик и чудните Белоградчишки скали. Игнорирам всякакви съмнения и притеснения на останалите дами-фаталистки в успешното реализиране на „проекта” (Особено като се има предвид, че самата аз бях на косъм да не участвам в него :D). Но съдбата се оказва благосклонна и ето, че екскурзията се случва!

Пътуването минава гладко – естествено в смях и приятни емоции (Не можем да не се забавляваме с реакцията на един бензинджия и на един полицай, които учудено наблюдават пет кикотещи се жени в една кола :D). И времето е с нас – снегът ни посреща точно преди Белоградчик, но пък слънцето така ласкаво и гостоприемно ни се усмихва, че не усещаме как преодоляваме заснежения участък от пътя.

С настаняването в хотелския комплекс започват и приключенията – правим радиосеренада в банята на една от дамите (Със сестра ми вече сме били в хотела и знаем, че от стаите се пуска радио в банята :D). Обличаме белите халати и като пуканки се понасяме към спа центъра. Басейнът и джакузито само нас чакат – „синхронно плуване”, водна гимнастика, смях, закачки… Стопляне, или по-скоро стопяване :) в парната баня и сауната. През фитнес залата минаваме само на оглед (Тези парно-водни процедури ни поизцеждат все пак :D)  и хоп – в залата за релакс върху приятно затоплените специални шезлонги с носеща се незнайно откъде тиха музика - за отпускане на тялото и душата… Определено сме готови за вечерта :).
Като истински дами преди вечеря посещаваме панорамния бар – гледката към скалите е изумителна. За съжаление небето обгръща звездите си с мъгла и не успяваме да им се насладим, наблюдавайки ги с телескоп (Дали да не дойдем и на 8 март, за да ги видим :D). Ресторантът на хотела ни посреща със стил и елегантност  – дискретно осветление, ненатрапчива музика, семпло, но красиво подредени маси, професионално обслужване, изискана кухня… Очаровани сме! Сбогуваме се с този ден в една от стаите – с игра на карти и сладки приказки. На следващия ни очаква предизвикателство – да „превземем” скалите в зимни условия.

С изгрева – слънцето наистина озарява хоризонта още от сутринта – погледите ни се насочват към причудливите скални образувания, които се виждат от хотела. Още при пътуването сме поразени от тяхната уникалност. И веднага след неизменното сутрешно кафе, сервирано в зимната градина, поемаме към крепостта „Калето”.  Заледените улици, както и липсата на други туристи не стопяват ентусиазма ни. И си заслужава! 

Виждала съм скалите през пролетта – впечатляващо величествени са. Но покрити със сняг и почти непристъпни са направо изумителни! Като воини, охраняващи подстъпите към небесното царство… Загадъчни и страховити! Не е ли такова величие достойно само за небесен господар!? И в никакъв случай не са изненада легендите – коя от коя по-завладяваща и по-вълнуваща… Нали именно те разнасят славата и съхраняват мистичността на това невероятно природно чудо. 

Прибираме се в хотела някак притихнали и смирени – поразени от видяното, омаяни от почувстваното… Магията не ни напуска и по обратния път към дома. Празникът е истински и със сигурност – незабравим!