четвъртък, 10 януари 2013 г.

Поетично с... мъфини

Бяло е… Снежна магия...Тиха! Искряща! Красива!
Дърветата – достолепно застинали в своите заскрежени премени - пазят спомена за лятото и събират сили за пролетта. Малката рекичка извива тънка снага и  почти безгласно ромоли под  леденото огледало. Комините се опитват да достигнат небето, изпращайки душите си по-високо и по-високо. А хората… търсят други хора, за да усетят топлота и уют, да споделят желания и копнежи.
Зимата е моят сезон! Със сигурност и фактът, че съм нейно чедо, допринася за това :). Какво да кажа - орисия... 
Обичам ясните студени дни, когато въздухът сякаш оживява от свежест и чистота, а блясъкът на слънцето е ослепителен и омагьосващ. Вървиш и дишаш с пълно сърце и с още по-пълна душа… Летиш…
Обичам вечерите у дома, когато топлината на огнището ни събира – понякога само семейството, друг път и приятели - за да споделим не само виното и хляба, а и неповторими мигове от деня, мечти и съкровени блянове. И колкото е по-студено навън, толкова по-горещо и задушевно е вътре. В такива моменти се чувствам цяла и… непобедима :).
Точно в един такъв момент реших да направя позакъснял подарък на дъщеря си - не кой знае какво, а просто МЪФИНИ, за които отдавна ме моли :). Просто, ама не съвсем, защото никога не съм правила и форми нямам даже, но... щом съм обещала, няма мърдане.
Първо избрах рецептата (Всъщност се спрях на две, но едната се получи наистина добре като за първи опит – вижте рецептата тук). После си поблъсках главата в какво да ги опека, като нямам специална тава. Бях сигурна, че само в хартиените формички, които купих специално за целта,  нямаше да са много сполучливи на вид и… тогава ме осени идеята да поставя хартиената основа в чашките за крем карамел. Оказа се гениално хрумване! Мъфините се  опекоха  идеално и даже нямах притеснения, че ще „прелеят”  при печенето, защото чашките за крем карамела са двойно по-дълбоки от хартиените формички :). Ароматът им беше направо опияняващ, видът им – също (Особено като за първи опит :D).  Преди да се насладим на вкуса им обаче, настоях да бъдат увековечени в снимка – и бездруго не се знае кога пак ще се втурна да правя мъфини :). Пък знам ли… какво ще направя, когато ми стане поетично на душата :)
 

2 коментара:

  1. Просто великолепно!Не само вида на мъфинките и рецептата/ще опитам и аз/, а и прекрасното начало на статията. Толкова истинско...Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвам се, че съм ти доставила удоволствие, Мира! А и мъфините наистина си струва да се опитат :)

      Изтриване