Карол Николов. Нощни делници

Не, това не са нашумелите "Дневници и нощници" на Иво Сиромахов и написаното няма нищо общо с тях. Това са изстраданите и споделени изповеди на един таксиметров шофьор, работещ денем като учител, но всъщност творец по сърце и душа, и неговите разнолики пътници. Истории, пълни с живот! Истории от и за самия живот! Тъжни и весели, ежедневни и дълбокомислени, минали и бъдещи... Човешки! Човечни! Истински!

А книгата те поглъща и се поглъща неусетно. Аз-формата те прави съпричастен и те увлича без никакво съмнение. Езикът е така жив и образен, толкова динамичен, че даже не се усеща липсата на пряка реч, на диалог. Всъщност диалог има - понякога шофьорът интелигент разговаря с пътниците, но по-често слуша и се вслушва в недоизказаното и го разнищва в мислени разговори със себе си или със своята муза - Звездичка.

А ето и историята на моята книга. Голямата ми племенница е студентка - бъдещ зъболекар. На едно от практическите занятия в края на миналата учебна година на съседния стол при неин колега сяда той - Карол Николов. Явно доволен от обслужването, а и вдъхновен от младостта и чара на лекуващия го студент и на племенницата ми, творецът им подарява по две книги с афтограф - "Нощни делници" и поетическия сборник "Изпитания". Племенницата ми ги прибира, но започва изпитната сесия и няма време да ги прочете. Спомни си за тях, когато направихме традиционното почистване на стаята ѝ в общежитието. Подари ми ги и аз сърдечно ѝ благодаря. Защото открих поредното безценно зрънце любов! Любов към човека! Към живота! И словото!